[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Мъртвило


P>
	…Ни свой, ни чужд сред купищата кал,
	сред цялата словесна зла помия…
	Немее телефонът пребледнял,
	зей празна мойта пощенска кутия.
	Ни клетва зла, ни благослов най-благ.
	Светът от мен не се интересува.
	Поне да беше се обадил враг!
	Ей тъй, от злост! Поне да ме напсува!
	Поне един приятел по тегло,
	тук ял и спал, да тропне, да извика.
	Мълчание опасно, тежко, зло.
	Врата на хан — преди, днес — мъртва. Никой!
	И ме обзема нещо като гняв:
	„А бе един ден пак ще се стълпита.
	Ще разберете, че съм бил най-прав…
	И може да си скубете косите…“
	А днес, да счупя свойта самота,
	въртя живота — телефон огромен,
	наслука, тъй… И търся аз смъртта.
	Но с моя глас ми се обажда тя:
	„Избрал си, драги, своя собствен номер!“
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8521]
I$