[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Видяхте ме най-сетне унижен…


P>
	Видяхте ме най-сетне унижен,
	предаден и разпънат, и напуснат…
	И всички се отрекохте от мен,
	припомняйки ми притчата с Исуса.
	Вися сега на кръста и със жал
	от него гледам вашта паплач мръсна.
	И с устни питам: кой ме е предал,
	не вярвайки, че утре ще възкръсна?
	И с поглед питам: кой чрез мойта смърт
	на Юда с ореола чер ще свети?
	Трийсте зли сребърника с гняв лъщят
	на всекиго един от вас в ръцете.
	И всички, недочакали дори
	и първите петли да се обадят,
	сте ме посочили: „Върви и мри!“
	…От вас разпънат, днес за вас пак страдам.
	Измъчва ме ужасният въпрос:
	зли, грешни, ваяни от мрака люде,
	дали си заслужавате Христос,
	след като спи у всичките ви Юда?
	Простени да сте! Мога да заспя
	спокоен над мътилката ви гъста.
	На този свят е нужна и тълпа,
	върху която да израсне кръста.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8519]
I$