[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Пасторално


P>
	Привечер селска. Залезночервена.
	От капките й алени огрян,
	аз цял кървя с душа окървавена,
	удавен във бездънния геран
	от красота, безлюдност и дървета,
	между които покриви горят.
	И птици като гилотини светят
	из въздуха с крилете си от смърт.
	Безлюдно. Страшно. Тишина огромна.
	Едничко куче с лай самотно див
	покоя хапе, сякаш да напомни
	и на самия мен, че пак съм жив.
	Красиво и ужасно. Мигновено,
	изглежда, за да потвърди това,
	от някакъв прозорец Лепа Брена
	ми се обажда с някакви слова.
	Не ги разбирам. Идат отдалече.
	Но нещо по-жестоко и то тях
	разбрах: че в някоя такава зла привечер,
	под някой залез ех такъв, без страх
	въже от красота ще си усуча,
	ще си го метна тихо на врата.
	И няма никой, никой да научи
	защо и как съм вършил. И смъртта
	ще дойде като залеза червена.
	Молитвена, подобно всяка смърт.
	Нечута, мълчалива. Смърт — вселена.
	Надвиквайки се куче с Лепа Брена,
	последния й вик ще заглушат.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8516]
I$