[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Психотерапия


P>
D>
	На проф. И. Т.
D$

	Напразно се измъчваш, докторе —
	не е за тебе мойта болест!
	Не е! И ти да беше бог дори,
	едва ли би я махнал. Орис.
	Съдба поетова — проклятие:
	с душица — счупена двуколка —
	да мъкнеш тежкото разпятие,
	сковано от човешка болка…
	Да мъкнеш всички мъки, радости
	на този свят, ведно събрани,
	във тази своя бричка яростна
	и здрава пак да си остане…
	Какво да правиш: зор, скрибучкане
	по урвите във пек, в стихия…
	Дорде разпадне се каручката…
	Докарах ти я, поправи я.
	Ти бършеш свойте три диоптъра
	и се усмихваш, вдигаш рамо:
	„За болен свят — ня цяр, ни доктори.
	За впряг такъв — пирони няма.“
	Тогава — сбогом. И след случката
	разделяме се с теб: „Със здраве!“
	Аз — със лъжата за каручката,
	ти — с твойта си, — че я поправяш.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8515]
I$