[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	…А някога и с кожата си виждах…


P>
	…А някога и с кожата си виждах,
	тъй както и с очите си усещах
	лицето на безликата си грижа,
	цвета на всяко най-безцветно нещо.
	Кога, какво ми грабна сетивата?
	Каква смърт умъртви света край мене?
	И що за мъртвовей ме тъй обвя, та
	окамени ми цялата вселена?
	Проклех ли някого, или пък мен прокле ме
	душманин някой с тежка люта клетва,
	та в жив мъртвец превърнах се без време?
	Не знам. Но ако в мрака още светва
	една звездица, аз я моля трижди:
	пак да ми върне оня свят човешки
	и радостта — с очите да го виждам,
	и ръпката — с ръце да го усещам.
	Ако е време пък в света отвъден
	да се преселя, нека е красиво.
	В смъртта си предпочитам жив да бъда,
	отколкото — да съм мъртвец приживе.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8513]
I$