[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Вик


P>
	И думите накрая ме напуснаха —
	последните най-свидни същества,
	с които в самотата, стайно-пустата,
	душата ми до днеска преживя.
	И думите — последните убежища
	на същата душа, която в тях
	намирала бе завет в тези режещи
	и ледени вихрушки на света.
	И думите… И тъжните, и весели
	лица на всичките ми земни дни,
	които цял всемир букално вместваха
	в един бял лист… със четири стени.
	И се усетих сам, тъй сам в покоя тих.
	Светът от думи зли гърмеше вън,
	та губеха се сред глъчта им моите,
	удавени във общия им гръм.
	Наивни, смешни и сантименталностни,
	напразно проповядващи любов,
	потънаха в бездънния, безжалостен —
	като във притчата за цар Траяна — ров.
	И страх ме вледени. И вик-безумие,
	от дън душа изтръгнат, прокънтя:
	„Зловещице Съдба, върни ми думите!
	Живота ми вземи, но не и тях!“
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8512]
I$