[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Видение на свещ


P>
D>
	На Е.
D$

	Бях млад… И тя… А токът спря. Във пещ
	от щастие горяхме. С ореоли
	върху стените в полумрак зловещ…
	Гореше тялото й като свещ
	свещта бе като тялото й гола.

	И вкопчени във бездиханна страст,
	почти със святост, с нежност, без превземки
	се любехме. А стаята край нас
	бе пълна с двете сенки — тя и аз.
	Тя имаше на тялото си бенка.

	Като маслина. На самата гръд.
	И във онези гладнички години —
	за първи път докоснал женска плът —
	маслини ядох. И за първи път
	се чувствах сит. Сит — от една маслина.

	… Но много време мина оттогаз…
	Тя жива ли е? Де е? Хич не зная…
	Тъмница-старост легна между нас.
	И няма чудеса. И няма страст.
	Светът — стъкмен като безсвещна стая.

	Не, впрочем има свещ… като на гроб…
	Пак гасне токът. Паля свещ, а в здрача
	по нея — сълзи, бели сълзи рой.
	И само моята сянка — в свършен род —
	жълтее в пламъчето… А свещта си плаче.

	Обгражда ме и тъмен, и голям
	всемир като маслина, като бенка.
	И колкото маслината да ям,
	все гладен си оставам в мрака сам…
	И раснат на стената двете сенки.

@@	12.12.1990 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1990 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8596]
I$