[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Маргарита


P>
	Тя беше първото момиче!
	Тя беше първата мечта!
	Тя беше първото „Обичам!“.
	И първата въздишка — тя!
	Една разкошна Маргарита,
	Родена с името на цвят,
	създадена, за да накити
	и без туй този китен свят.
	Как я обичах, как предричах
	чрез евтиния номер стар:
	„обича ме“ — „не ме обича“ —
	изкъсвах толкова листа,
	съсипвах толкоз маргаритки —
	цветя невинни и добри!
	А тя под русите си плитки
	не ме поглеждаше дори.
	„Да“ — „Не“, „Да“ — „Не“ — аз късах, смятах
	откъснатите листица.
	И побеляваха земята,
	косите, нашите сърца…

	… Случайно скоро пак видях я:
	ах, боже мой, какъв поврат!
	Как бе възможно да увяхне
	жената с името на цвят.
	Напразно с поглед тъжен търсех
	цветчето, плитчиците в кръг.
	Листата някой бе откъснал.
	Останал беше само стрък.

@@	05.1971 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1971 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8595]
I$