[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Лирична археология


P>
	Пред мене зее изкоп: мойта младост.
	Бездънен гроб. Огромен тъмен ров.
	Жив слизам. И една след друга вадя
	от дъното му сенки. От любов.
	Един след други скелети огромни,
	покрити с прах, със чернозем, с покой,
	измъквам и не мога да си спомня
	от всичките кой точно бил е мой.
	Едва ги разпознавам, а се мръква.
	Уж бяха на жени, а пък със страх
	аз все със своя собствен ги обърквам,
	все своя собствен разпознавам в тях.
	И все се мъча да зарина гроба,
	ала земята мърда. Под пръстта
	покойница недоубита — Обич,
	Любов се гърчи. Още жива, тя
	пръстта наддига и излиза. Тропкат
	обущата й сребърни. И мраз
	в душата ми пролазва — от разкопки
	май цял направен съм самият аз.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1995 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8594]
I$