[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Защо и днес…


P>
	Защо и днес те мисля пак с тъга?
	Защо и днес те вадя пак от гроба
	на своя дух и като зла шега
	витае твоят образ с име Обич?
	Защо въобще за теб се сещам пак?
	За теб — едната сянка мигновена,
	единият метеоритен знак,
	светлинно врязал тъмната вселена
	на моя черен, непрогледен свод?
	И то — подир години, подир вечност,
	и то — в един отдавнашен живот,
	за който не съм сигурен сам вече,
	че аз съм го живял, че мой е бил?…
	… Тогава беше хубава и млада.
	Сега си стара, грозна може би…
	Каквато и да си, аз днес не страдам,
	не плача, не будувам цяла нощ —
	дори и от съня ми си излязла.
	Обичаш? Мразиш? Все ми е едно!
	И вече ни любов, нито омраза
	към тебе във душата си тая.
	И ако все пак помня твойто име,
	и ако все пак помня как, коя
	ми е дарила вместо рожби — рими,
	то е защото точно зарад тях —
	за думите ми, дадени от тебе,
	за спомена, за живата мечта,
	при теб дошъл бих със букет цветя.
	За теб, умрял мой свят. Но — непогребан.

@@	09.04.1991 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1991 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8592]
I$