[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Най-страшната жена…


P>
	Най-страшната жена, която може
	да съществува още на света,
	да люби, да не люби, да тревожи,
	да бъде всякаква и всичко — туй е Тя!
	Да бъде римата на всички рими
	и ритъмът на всички времена.
	Но ще спестя конкретното й име,
	защото тя е всички. И една.
	Навремето, когато я обикнах
	и името й преблагослових,
	огромна като свят тя в мен проникна
	и стана името на всеки стих.
	На любовта с любов не ми отвърна.
	Та любовта ми стана нелюбов,
	а името в омраза се превърна.
	И го изрекох пак. Със сквернослов.
	И я намразих! С толкова омраза,
	че с името й кръстих всяко зло.
	Но и във злото името опазих,
	макар с проклятие, макар в тегло.
	Накрая изличих я. И тогава
	приживе я превърнах в мъртва тлен.
	Осъдих я жестоко на забрава.
	Завинаги. Отвсякъде. Съвсем.
	… Години оттогава. Тъй огромна
	забравата помежду нас лежи.
	И остаряхме. Двама. Тих погром ни
	разсипа. Но се сепвам: щом я помня,
	то май че огънят е още жив?
P$


	КРАЙ
I>
	© 1995 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8591]
I$