[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Достатъчно ме водиш…


P>
	Достатъчно ме водиш по земята
	във всяка крачка, вечно, нощ и ден,
	достатъчно и в стъпката, която
	без теб не сторил бих с нозе сакати,
	ме съпровождаш. Но в листа — недей!

	Там мога сам! Там и без помощ чужда
	„вървял“ съм цял живот. И ще вървя.
	Там от водачи просто нямам нужда.
	И воденето само гняв събужда
	във мойте не недъгави слова.

	Там всеки ред от мойта кръв е парен.
	Там всяка буква в гняв или покой
	изписани са с мой живот, — изгарян
	от моя болка, смях… Бездарен, дарен,
	светът във този лист е само мой!

	Достатъчно си вътре в мен във всичко.
	От думите ми, волните, излез!
	И не припарвай в тях! Душа самичка
	в миг онемява като мъртва птичка,
	усетят ли крилете й кафез.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1995 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8612]
I$