[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Аз съм ти камък…


P>
	Аз съм ти камък на шията —
	скъсай въжето, хвърли ме!
	Тегля те, суча те, вия те
	с тежест неудържима.
	До кръв е ранена и пламнала
	от камъка твойта плът, знам, но
	само че вече и камъкът
	от твойто въже малко пламна.
	Строши се, нафраска се с ръбове,
	изрони се, рухна злокобен.
	А бе скъпоценен, без жлебове…
	И кой го направи надгробен?
	Кой смля го във хромела, лудия?
	Кой в трошлек докрай го разнищи?
	Отвръх небесата на чудото
	кой ритна го в трапа от нищо?
	Аз съм ти камък на шията.
	Но ти си ми в него въжето.
	Хвърли ме. Спаси ме. Строши я там
	брънката зла и проклета!
	От мен отърви се, захвърляй ме.
	Но първо кажи ми, но право,
	примка или пък огърлица
	от мойто въже си направи?
P$


	КРАЙ
I>
	© 1995 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8611]
I$