[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Отговор


P>
	„Аз съм ти слепия случай,
	ти си ми редкия жребий…“
	… Боже, каква благозвучност!
	Колко ехидно вълшебство
	в изящните строфи си сбрала!
	И колко и мъдро, и точно
	се лее от край до начало
	шегата, с която уж почваш:
	нешеговита идея.
	Прости ми, цитирам по памет:
	„В твоята сянка живея…“
	Сянка ли? То слънце няма —
	за сенки ще ми разправяш.
	По-вярно за да излезе,
	кажи си го просто направо:
	„Аз птица бях. Ти бе кафеза.
	Аз бях свобода, ти — окова…
	Крилата ми върза, заключи
	вратата на клетката…“
				Слово
	лесно в рими реди се.
	Но мой ред е сега. И слушай!
	Да, точно тъй — беше ти птица,
	но във кафеза задушен,
	някога — много те моля,
	спомни си и точно, и всичко! —
	по своя, а не — моя воля
	ти влезе сама, божа птичко!
	И все пак, щом клетката стара
	бях аз, то ключът й вълшебен
	първо изскърца в кофара,
	а после потъна. Но в тебе.
	Да, „Ти си ми слепият случай“
	и си ми… Как бе?… Не е ли
	все едно. Тясно. Зло. Скучно.
	Но — няма как… Късно. А ключът?…
	Нехайни деца са го взели…

@@	09.04.1991 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1991 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8610]
I$