[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Дом


P>
	Какъв висок, какъв красив! Посегнал
	да стигне слънце и небе-кубе!
	Не покрив — връх! Отвън ли го погледнеш,
	да ахнеш. Не човеци земни — в него
	живеят вътре слънце и небе!
	Самото щастие живее сякаш вътре!…
	… Не бързай, братко-минувач, в захлас
	да се възстрогваш. Зад изящно-мъртва
	фасада — блян, и със живот разкъртен —
	под този покрив-връх живея аз!
	Живея сам сред толкоз блезке хора!
	За обич гладен и от обич сит!
	Със дух свободен — от стени затворен.
	Бедняк с пари и богаташ-прозорец,
	зад който цял свят в един двор е скрит.
	Осъмвам и замръквам с двете мокри
	очи от щастие, че земното кълбо
	е тук, във стаята, в листа ми, в този молив.
	Да, предпочитам аз любов без покрив,
	отколкото — ах! — покрив без любов!

@@	07.09.1986 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1986 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8609]
I$