[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	На жена ми


P>
	От спомени не ме ревнувай!
	Не ме ревнувай от жени,
	които, и да съществуват,
	са вече в миналите дни.
	Или пък в миналите нощи.
	Да, аз ги помня до една.
	А, може би, и те — мен още,
	щом пак се връщат… Но — в съня.
	Минават като сенки смътни
	през неговия бял екран
	и ми пошепват: „Ти си пътник!
	Нима към глухия безкрай
	се готвиш сам да отпътуваш
	така — без никоя от нас
	на тръгване да се сбогуваш?“
	… И тъй — една подир една
	минават и ръка подават.
	И — само толкова, уви.
	Една едничка все забравя
	да дойде и ме поздрави.
	Една единствена, която
	върви към всекиго насам
	и на главата, и в ръката
	си носи по една коса…
	Едната — бяла. До петите.
	А другата — блести, звъни.
	Зла, стара, грозна… Но не пита…
	И е от всичките жени
	най-страшната. От нея с право
	ревнувай ме. И в сън нелеп
	тя срещне ли ме, знай, тогава
	завинаги ще те оставя…

	Но дотогава — само с теб.

@@	16.04.1991 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1991 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8608]
I$