[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	„М“


P>
	Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?
	Не знам кое от всички е жената.
	Но името й все започва с „М“.
	И май е всичко, сбрано във едно, тя.
	И все с това проклето „М“ край мен
	мотае мигновената ми мъка.
	Минава „М“ — то в мисли нощ и ден:
	„М“ — мое минало, мой рай, мой пъкъл…
	И мое мигновение, дошло,
	отишло си във дни незабравими.
	Отдавна. Вече ни добро, ни зло
	ми носи то. Но неговото име
	и неговата първа буква „М“
	през мене като метеор премина —
	в началото — „Мечта“, а после — „Мъст“
	и най-накрай — „Мълчание“ и мнима
	любов, която никога въобще
	в живота ми не е била, защото,
	измисляйки си всичко, щем не щем,
	със „М“, без „М“, и денем и ноще
	измисляме самите си животи.

@@	17.04.1991 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1991 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8589]
I$