[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Почти любовно обяснение


P>
	Ах, колко си млада, ах, колко си хубава!
	От хубост — очите ми — слепи!
	Само че всичко е толкова глупаво,
	толкова тъжно и смешно, нелепо.
	Късна е срещата, късна е жаждата…
	Пред теб е светът, аз го минах…
	Точно когато ти си се раждала,
	бил съм на твойте сегашни години…
	Точно когато ти си прохождала,
	разбрал съм: не ще да проходя…
	Та и да исках дори, невъзможно бе
	тогаз да те стигна… Предълги, безплодни
	са всичките крачки между ни, напразни са…
	Пътеката е неизвървима.
	По-скоро изгрев догонил би залеза,
	а пролетта — мразовитата зима,
	отколкото нашто напразно гонение…

	… Но стой ми в живота-тъмница. Свети ми
	с духа си, с лицето си, с цяла вселена.
					И…
	нали ще ми дойдеш на погребение?
	… Дано си на мойте сегашни години.

@@	11.04.1991 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1991 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8603]
I$