[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Бях грозен…


P>
	Бях грозен, куц, непривлекателен.
	Съдбата с лош печат дамгоса
	лицето, тялото. Печата й
	като каторжен белег носех,
	тъй както носех мъжки зависти
	и женски сутиени. В грозника
	лепяха се безброй красавици,
	жадуващи в стих да поникнат,
	като в саксия за безсмъртия.
	И, смъртен — сам, обезсмъртявах
	жени, мъже. Чрез думи мъртви те
	се готвят да ме надживяват.
	Складират стриктно всички пръснати
	писма, любовни тайнописи.
	Умра ли, утре ще възкръснат те —
	и сигурно света ще слисат.
	И в хор съвсем доброжелателен
	дори в надгробното си слово
	ще се намерят куп приятели:
	„… А беше куц, непривлекателен.
	И с тъй неразбираем говор…“

@@	23.04.1991 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1991 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8601]
I$