[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Влак 33


P>
	Шейсет и осма… Лятото… В полето…
	(Христова възраст — тридесет и три…)
	Тя бе жена. Без възраст. „Жулиета“,
	която даже името си скри.

	А има ли значение как точно
	се казваше? Защо са имена?
	Запомних нея — хубава, порочна
	и свята едновременно. Жена!…

	Замръкнахме накрай града. В нивята…
	Съвсем сами. Без дъхове дори.
	Трева — цял бой… И как ни залюля тя!
	И как ни залюля, и как ни скри

	дори от божиите погледи — звездите…
	И как със дъх на мента и на мрак
	бе всичко, всичко покрай нас пропито!
	Лежахме вдън тревите… Нейде влак

	изсвири, изтрещя и лудо мина…
	Навярно той — пробягал покрай нас,
	отнесе тридесет и трите ми години,
	а с тях — и неизвестната жена.

	Отнесе всичко. Някъде. Далече.
	Зад някакъв голям превал се скри.
	И само сверката му чувам в лятна вечер.
	Ах, колко влакове изпратих вече,
	но никой — с номер „тридесет и три“…

@@	20.04.1991 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1991 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8600]
I$