[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Червена лампичка


P>
	Не бе красавица, ни пък грозница. Мойта си
	къде по-млада и красива бе.
	Но бе добра и тъжна. И самотница.
	Поет без думи, птица без небе.
	Разведена. С мъжа си. И със ласките.
	С признание, със слава, суета…
	Разведена със цялото си щастие.
	Сама. Съквартирантка на скръбта.
	Съквартирантка и хазяйка… Дирята
	на всичко щом изгубех, щом бях сам
	в дома, в света, отивах й в квартирата —
	изгубеното да подиря там.
	По тъмно. И потайно. Бледа, слабичка,
	тя спускаше перденцето със страх.
	И в мрака палвахме червена лампичка —
	едно кандилце в тъмния ни грях.
	И като в църква светлината плисваше.
	Като съблечена икона беше тя.
	Любов ли правехме или пък изповед?
	Богослужение или пък самота?
	Една самотност, но на две разделяна.
	Една едничка плът, но с две души.
	Неутешима бе навън вселената,
	та искахме да я поутешим.
	Това е. Стар грях. Нейде зад годините.
	Вдън времето. Къде е днес — не знам. —
	разведената… Минало — заминало.
	Не мога вече да се върна там.
	В самотен час пак ми се иска, само че
	запътя ли се — дявол знай защо —
	във мене светва в миг червена лампичка:
	„Минаването забранено! Стоп!“
P$


	КРАЙ
I>
	© 1995 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8599]
I$