[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Лека нощ!


P>
D>
	На Л.
D$

	Ти вече си старица и вдовица.
	Покрил е сняг и моята глава.
	Умрели са плът, пориви, зеници,
	в които пламват плътските искрици.
	Плътта умря. Духът я наджива.

	И този дух те връща още млада —
	изящна още, още с лик красив,
	дори високомерна и с това, да
	не страда, че момче по нея страда —
	момче, що може да й бъде син.

	Ах, колко се измъчваше момчето!
	Как лакомо към всеки твой разкош
	поглеждаше — към онова, което
	не можейки да види и на светло,
	на тъмно виждаше в съня си всяка нощ…

	… Сега е светло. Само светло вече…
	Косите изсветляха. И денят
	предълъг стана. В тази светла вечер
	и двамата светлеем — светли, веччни
	във свойта най-последна светлина.

	Като икони сме. Нощта е лунна.
	И нищо, че — добър или пък лош —
	го няма вече третият между ни,
	ръката ти днес само бих целунал,
	прекръствайки и двама. Лека нощ!

@@	24.04.1991 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1991 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8598]
I$