[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Върху ръката й…


P>
	Върху ръката й блестеше пръстен,
	а в съвестта ми блесваше вина.
	Но все пак мъж бях аз, макар невръстен,
	макар и чужда тя, все пак — жена.
	Макар че беше ден, тя свещ запали.
	— Ще се венчеем — каза. — Как без свещ?!
	… И пръв път се венча със женско тяло
	един съвсем неопитен младеж.
	Омъжена за друг. Прелюбодейка.
	Уж правех грях, а пък усещах страх.
	Страх не от бога. И не страх библейски —
	страх от самия толкоз сладък грях…
	Неизразимо сладък, неизпитван!
	Сред бял ден свещ гореше. Като в храм.
	Тя бе икона, а пък аз — молитва.
	Тя беше Ева, а пък аз — Адам.
	… Но ни змия, ни — ябълка на клона.
	И може би затуй от този рай
	дори и господ бог не ни изгони.
	Когато изгоря свещта докрай,
	самият той я духна със прозявка.
	И опрости той нашите лъжи.
	И тъй прелюбодейната „винчавка“
	във паметта години продължи…

@@	24.04.1991 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1991 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Горица Петрова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8597]
I$