[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Гео Милев


	Какъв ли ужас е да бъдеш изгорен жив? И въпреки това да благославяш човека, който е открил огъня! Да бъдеш удушен с някаква ръждива тел през гърлото и да вярваш в силата на въздуха! Да вярваш в идването на власт на мечтите си, на идеята, за която гориш! И да крещиш от пламъците:
P>
	Всичко писано от философи, поети
	ще се сбъдне!
	Без бог! Без господар!
	Септември ще бъде май!
	Човешкия живот
	ще бъде един безконечен възход —
	нагоре! нагоре!
	Земята ще бъде рай —
	ще бъде!
P$
	… И то когато земята е ад! Пъкъл! Не е ли това един български нововековен Галилей?
	Някога исках да имам коса като неговата — да пада над дясното ми око. Не знаех, че този романтичен кичур всъщност е трагичен — крие едното око, което го няма, което е стъклено… Сега, макар и да плешивея от ден на ден, не искам перчема му. Искам само неговото единствено око, за да мога да гледам напред в годините… Защото той само с едно око видя бъдещето…
	Какво ли бих видял аз, ако имах това око? Сигурно — невероятно красиви неща, неизказани и немечтани неща, чудесни като в приказка! А в дъното им, най-отзад — един едноок човек, хиляди хора с очи и без очи, които горят живи. Като факли.
	За да стане по-светло на тая тъмна и дълго ослепявана грешна земя…


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	__Публикация__
	Дамян Дамянов. „Живей така, че…“ — април-декември 1968 г.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8716]
I$