[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Първият, безименният


P>
	Отсякоха му и двете ръце
	и пак го питат и го разпитват:
	— Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
	хубава Яна на турска вяра?
	— Море, войводо, глава си давам,
	Яна не давам на турска вяра!

	Отсякоха му и двете нозе,
	избодоха му и двете очи…
	на дрипа го направиха него,
	клетия, а той пееше ли, пееше:
	Яна не давам на турска вяра!
P$
	Затова няма лице, очи няма! Никой не се е сетил да го фотографира за музея, защото знаеше, че не е за там. В музея слагат само мъртвите, а той оцеля! Той е безсмъртен! Яка душа има, дяволът!
	И яки ръце, златни ръце, които зидаха джамии и църкви, марангозваха тавани и тъкаха златобагри черги… Само че много му бяха душманите, та тия две ръце му не стигнаха да се брани от тях. Тогава на помощ викна Марко Кралевити. Оня, страшния, с рунтавнте вежди и със сабята дамаскиня, що се дипли дванадесет пъти и сече по девет глави наведнъж.
	Сечеше Той глава подир глава, но с много Кеседжии имаше да се бори, та сечаха и неговата. Сечаха я, но не я отсякоха. Тя пак никнеше, пак я сечаха, пак… И така безсмъртен остана той! Мъчеха се да го обезобразят джандарите по участъците, но неговото лице вече беше останало в тревненските тавани и в родопските халища… Той — първият, който ме учеше на поезия! Но откак победи Мусата, май нещо му се фръцна мозъкът, та си уши костюм алафранга, заряза кавала и си купи транзистор. Заряза седенките и хукна по мачове… Но и сума комини вдигна по Кремиковци и къде ли не още! И те като кавали засвириха новата му песен, която и сега ме разплаква:
P>
	Халал ти вяра, майсторе,
	дето си зидал калето:
	двеста вихрушки да веят,
	триста черкеза да минат,
	не могат да го съборят!
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	__Публикация__
	Дамян Дамянов. „Живей така, че…“ — април-декември 1968 г.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8711]
I$