[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Стаята ми е пълна с хора…


	Стаята ми е пълна с хора. Чувам гласовете им. От различни времена, на различни езици. Не всичко долавям и не всичко разбирам, защото между нас е времето. И все пак не съм сам.
	В душата ми като в класна стая са наредени образите им. И никакъв вятър не може да ги обрули оттам! Жени и приятели ме напускаха, вери и символи си отиваха, само те — не!
	Само вие, свидни мои, чиито силуети изрязах не от черна хартия, както оня кръчмарски художник, а от своята собствена плът, останахте, за да бъдете по-близо до мене!
	Останахте, защото не мога без вас!
	Бъдете благословени!


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	__Публикация__
	Дамян Дамянов. „Живей така, че…“ — април-декември 1968 г.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8724]
I$