[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	В мойта тъй изпозобана памет…


P>
	В мойта тъй изпозобана памет
	като нишки от черга съдрана
	се подават и нежно ме мамят
	мигове, дни недосъбрани.
	И нали всеки спомен предишен —
	грозен вчера, днес става прекрасен,
	аз се мъча да си го запиша —
	тъй във него за миг се пренасям.
	И по памет конче по конче пак
	старата черджица в нова преправям.
	Но замрежена с кръпки нелепи,
	пустата черга не става, не става.
	Сякаш баба ми я е тъкала
	вече кьорава — възел до възел.
	Ту е плакала, ту пък е пяла,
	та редила е песни до сълзи.

	… И река ли да позавия
	с тази черга духа си огрухан,
	само луд студ през нея ме бие
	и в душата ми духа ли, духа.
	Празни листи във пълни тефтери.
	Топло, светло е имало само
	в къси мигове. Гола трепери
	изпод тях мойта дрипава памет.

@@	13. VI. 1994 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1994 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8565]
I$