[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	…И само нощем…


P>
	…И само нощем, нощем
	кога и господ спи, свит в здрача,
	си позволявам аз разкоша
	във тъмното да си поплача.

	Защо ли? Ей така, от нерви,
	От жар, от нежност и от мисли.
	Причини — колко щеш. Все черни.
	И само плач човек да иска!

	Баща ми, майка ми от гроба
	Излизат и ме навестяват:
	„Ти помниш ли?“… „Да, помня…“ С обич
	като дете ме утешават.

	Деца — пораснали. И грижи.
	Обиди — волни и неволни.
	И раните си скришом ближа —
	От свой и чужд. Куп рани болни.

	Ах, битието, битието,
	И в него — кървищата, рискът
	На туй човечество, което
	Не знае вече какво иска…

	Настръхнало, зло, в гняв треперещ,
	Играещо си със барут и…
	А аз съм го люлял довчера
	Като дете в приспивни скути.

	…Какво дете — звяр безподобен.
	И осъзнаваш, че родител,
	А не дете ти е… И че в злокобен
	Миг е зарязало пещерите

	И точно тебе е създало.
	Тих плач във будната кошмарност!
	Оплакващ цял свят с една жалост.
	Ненужна никому, навярно.

	И само нощем, нощем дръзвам
	Да си поплача тъй, от слабост.
	Но съмне ли — пак вълк безсълзен,
	Възглавка мокра скривам бързо.
	…И — с вълчи зъби — пак след хляба.

@@	31. Х. 1992 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1992 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8564]
I$