[Kodirane UTF-8] | Дамян Дамянов | Кога и аз P> Кога и аз навърших шестдесет? Като че вчера бях дете. И помня в ушите ми как още се тресе във моя град камбаната църковна. Шейсетгодишник богу дух предал, си думах, гледайки му тъжен некролога. Било му време! И си отживял! Тогаз шейсет за мене бяха много. Библейска възраст. И със поглед тих ги гледам днес — кога на толкоз станах?! Какво са? Нищо! Вчера се родих, а утре — ред на моята камбана ще дойде. И ще гръмна страшно тя… Ах, боже мой, нима е справедливо? Шейсет години ли са старостта? Шейсет години… Грозни и красиви — една над друга се възправят те. И от върха на тяхната спирала пак виждам себе си като дете — от изкатерването цяло побеляло. Кога навърших пусти шестдесет! Стоя днес на върха им — там, до бога: Над мен — небе, което ще ме възнесе, под мене — ров, камбана, некролога. @@ 22. XII. 1994 г. P$ КРАЙ I> © 1994 Дамян Дамянов Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Набиране: Вася Константинова __Публикация__ Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7 Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8587] I$