[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Стриптийз


P>
	Как често във живота блудкав,
	в отчаян миг или в позорен,
	разголвах като проститутка
	душата си пред чужди хора.
	И търсещ помощ, търсещ вяра,
	недочувайки дори как плаче,
	аз я разхождах сред пазара,
	да припечеля от зяпачи.
	И те се трупаха и — моля:
	„Насам! Насам! Сган лицемерна!“
	танцуваше тя — тъжно гола
	под собствената си латерна.
	И капеха: сълзи в земята
	и стъпки по пръстта нагряна,
	и — срам и болки по снагата,
	грошове — в капата съдрана.
	Но свърши зрелището. Сълзи,
	тълпи — изчезнаха. Сам. Вятър рошав.
	И само тя, душата зъзне
	насред площада гола още.
	И най-последна я прибирам.
	Душа ли? Имаш много здраве,
	народе! Свърши панаира!
	В балтон я пъхвам. Зид й правя!
	Но през зида и през балтона,
	през времето пак я напада
	проклетият зъл вятър — оня,
	останал още от площада.

@@	23. VI. 1988 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1988 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8585]
I$