[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	От викове…


P>
	От викове, със мъка премълчани,
	от грехове, дори несъгрешени,
	от милосърдно подарени рани —
	вулкани, неугаснали у мене,
	от толкова несбъднати любови,
	несмеещи и сънем да се сбъднат,
	и от прегръдки с форми на окови,
	от тукашно със образ на отвъдно —
	от всичко туй натрупвано, кахърно,
	дълбоко в мен погребано достойно,
	във гробница плътта ми се превърна,
	а моят дух — във неин жив покойник.
	И става чудо най-невероятно:
	през този свят от обичи и злоби,
	мъртвец си ходи с гроба и обратно —
	мъртвеца си понесъл, ходи гробът.
	Добре че никой тук не забелязва.
	И само аз си знам, че съм възкръснал.
	И моят гроб върви след мене празен
	и ненамерения си покойник търси
P$


	КРАЙ
I>
	© 1995 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8584]
I$