[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	И защо бе туй


P>
	И защо бе туй цялото блъскане?
	За какво — този адски ламтеж?
	Думи, думи… До блясък излъскани.
	И вървене по въглени пеш.
	Колко преходно нещо е славата!
	Суетата — димеж и мъгла.
	Проститутки и щерки на гаврата,
	днес в едни, утре — в други легла…
	Не това, не това бе животът ми.
	Беше друго, какво — не разбрах.
	И се носех, въртян в колелото му,
	и насън сякаш цял го живях.
	Днес ме гледа, застанал насреща ми,
	с моя лик и със мойте очи.
	Във едното таи се насмешката,
	а пък в другото — капка горчи.
	Е, прощавай — му казвам. — Да, гадно бе,
	но красиво и сладко, нали?
	Що можахме със теб, пооткраднахме,
	а пък другото малко боли…
	Тъй се гледаме двама. И духа ни
	с най-студения вятър светът.
	А между ни стърчи стегнат куфарът
	и пред нас — най-големият път…

@@	25. IX. 1994 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1994 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8583]
I$