[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Двете хапчета


P>
	Двете хапчета и … край
	на деня, на въртележката.
	Спира лудия трамвай
	със вагоните си, тежките,
	пълни с влизали, излизали
	пътници, уви, неспирни. Те
	качваха се или слизаха
	на трамвая ми по спирките.
	Празен старият трамвай
	се прибира във депото си.
	Ад превозвал, търсил рай,
	но не го открил в живота си,
	той го дири във смъртта,
	в хапчетата, сънотворните,
	в стихналата белота
	на отвъдното. Безспорно, там
	няма ни трамваи, ни…
	От безсмислието сграбчена,
	пак душата ми звъни:
	„Хей, нещастнико, глътни
	не две, ами двеста хапчета!“

@@	2. I. 1995 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1995 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8581]
I$