[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Отивам си


P>
	Отивам си! Стремглаво си отивам!
	Но не за мен — за друго ми е жал!
	Орач бях — не довърших своята нива,
	сеяч бях, но не съм я дозасял.

	А иде нощ и сводът се затваря
	като окото на заспиващ бог.
	Над нивката ми мъничка и стана
	се спусна мракът черен и дълбок.

	Ще падна във браздата й, ще рухна.
	За моето безбожие зловещ,
	Той, бог, ще да ми отмъсти — ще духне
	светлика ми — последна моя свещ.

	Ала и аз ще си му отмъстя — ще викна
	отдолу, под пръстта с гласа си слаб:
	„Ти уж ме стъпка, ала пак поникнах,
	за живите, превръщайки се в хляб.“

	Отивам си! Какво, че си отивам,
	отворил се, затваря се кръгът:
	безсмъртна е онази страшна нива,
	в която всички преди мен класят.

@@	23. XI. 1994 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1994 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8580]
I$