[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Поглеждам се и сам си думам


P>
	Поглеждам се и сам си думам:
	„Туй ти ли си, безстрашен мой?
	Какво така глава си клюмнал?
	Какво си се предал, герой?

	Загуби, да, загуби доста —
	години, младост, идеал,
	но още е писецът остър,
	и твоят лист е чист и бял.

	Оръжието ти това е,
	това е бойното поле.
	Кафезът ти е тази стая,
	но е душата ти с криле!“

	Поглеждам се. И сам, безумен,
	с душа катеря своя връх,
	там, в листа, дума подир дума,
	дордето падна от куршума
	на своя най-последен дъх.

@@	22. XI. 1994 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1994 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8571]
I$