[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Празник на поезията


P>
	Ще си умра с отворени очи…
	Затуй ли пропилях живот до тука —
	да видя как събратът ми клечи
	и рови за коматче хляб в боклука

	Затуй ли минах своя път нелек?
	За да съзра как някой сгромолясва
	най-светлата мечта от памтивек
	за свобода, за равенство и братство?

	Ни равенство, ни братство… И какво?
	Затуй пък — свобода?… Но дращи суха
	като огризка тя от пиршество,
	в което други пълнят си търбуха.

	Един от глад умира, друг преял,
	с кола на принц край него профучава…
	Не в кофата, бедняко прегладнял,
	в душата ми бръкни — за идеал!
	Знай, по-спокоен ще умра тогава.

@@	28. IX. 1994 г.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1994 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8569]
I$