[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Следите на Апостола


P>
	Две следи във снега. Две човешки следи.
	Все към Къкрина. Право нататък.
	И над тях — две лукави и жълти звезди —
	позлатени очи на предател.
	Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
	пет столетия трупал в душите,
	скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
	не успял да затрупа следите.
	Две следи. Там снегът и до днеска кърви —
	ах, навярно човекът е куцал.
	Знаел той — имал сума ти път да върви —
	от въжето до моите внуци.
	От султанския съд чак до мойта душа.
	Път мъчителен, славен и трескав.
	Как би минал човекът по него пеша,
	пък дори да се казва и Левски!
	Как би минал по него с раздадена кръв,
	с дух раздаден и сетне възкръснал,
	пък дори не човек да се казва, а лъв,
	не Апостол, а Бог да е кръстен!
	Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
	От въжето до всички години.
	Научи ме, пресвети Апостоле, как
	по следите ти пресни да мина!
	За да стигна до твоя върховен живот
	и да върна дълга ти грамаден:
	десет гроша взел в заем от своя народ,
	ти с тях си записал в тефтера жесток —
	„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“

@@	IX. 1972
P$


	КРАЙ
I>
	© 1972 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Вася Константинова

	__Публикация__
	Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8559]
I$