[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	А в тишината бавно оживяват…


P>
	…А в тишината бавно оживяват
	и Те, и вековечната им слава.
	Замръзнали в портретите си бледни,
	Те, полухора и полулегенди,
	Стоят си тук и прах, и слава сбират.
	Веднъж умрели, вече не умират.
	Веднъж живели, вече не живеят.
	Не живи хора — мъртва епопея!
	По дяволите! Те не са такива!
	Те и до днес във нас живеят живи —
	Апостоли, но незабележими!
	Под образ нов или под ново име
	Те и сега за щастие се борят!
	Да, царщината вече се събори!
	Изпадаха султани и тирани,
	Ала борбата, вечната, остана!
	Борба за щастие, за красота човешка!
	Борба без кръв, но не по-малко тежка
	От тяхната!
				Поклон пред всички правя,
	Пред всекиго от тях цветя оставям —
	Не, не пред тях, пред техните портрети,
	Отгдето вече те са слезли светли
	И тръгнали са през самото време,
	за да дадат чертите си на мене.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/7986]
I$