[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Стихотворение за съня


P>
	Бараката прилича на вагон,
	Във който спи задъхана умора.
	Сънуват и насън говорят хора:
	Горещи устни и горещ бетон.
	И някой хърка, някой стене пак.
	През празници, през делници и грижи
	На сънищата нишката се ниже.
	Сънят боботи като тежък влак.
	Далечен влак към бащини места.
	От него слизат и се качват хора.
	Насън ругаят и насън говорят
	Пак пътниците черни на нощта.
	И тракат бесните му колела.
	И влакът на зидарите пътува,
	И влакът на зидарите сънува,
	Че все върви през милите села.
	Бараката прилича на вагон.
	Сънят се свършва. Влакът се завръща
	От път, от ласки и от родни къщи.
	Навън ги чака будният бетон.
	Конвейрът се върти: нощта, деня.
	Към слънцето по-близо и по-близо.
	Препуска влакът бърз на комунизма.
	Експресът на бетона и съня.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8023]
I$