[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Кремиковска марсилеза


P>
	Свирете! Свирете! Свирете!
	Най-гръмката банда да екне,
	Най-гръмката банда да гръмне!
	Додето се съмне!
	Додето се стъмни!
	Най-силната музика искам!
	Нека хората се плискат,
	Нека пискуните пискат!
	Нека с хората
	Оправим земята
	Гърбата!
	Не, тези хора и тупани
	Ми спомнят, че много по-рано
	Ний те откривахме.
	Помниш ли зимната вече,
	Помниш ли ледната вечер
	С вихрушките зли и комина?
	Бетонът да не изстине
	Бетонът да не замръзне,
	Замръзвахме ние!
	Три нощи и четири дена
	С ръце замразени,
	С души размразени
	Пълзяха зидари нагоре.
	Човешката страшна умора
	Пълзеше нагоре!
	Да не замръзне бетонът,
	Замръзвахме ние!
	Снегът ни превръщаше в ледени преспи.
	Ледени нощи, къде сте?
	Къде сте?
	Къде е мъничката циганска банда,
	Докарана пеш от града,
	Доведена пеш във студа,
	Да свири?
	Тъпан и седем кларнета
	Гърмяха от сутрин до сутрин,
	Гърмяха от вечер до вечер,
	Да не замръзне бетона…
	В кожуси, ушанки, шушони
	Зидарите зидаха горе.
	А долу със всички флигорни,
	Със тъпан и седем кларнета
	Беснееше вятърът.
	Зидарите слушаха,
	Зидарите зидаха,
	Зидарите будни сънуваха
	Своите бъдещи сватби.
	Да не замръзне бетонът!
	А бандата свиреше лудо.
	Свиреше все една песен,
	Свиреше
	Марсилезата!
	В миг една бетонджийка слезе
	И с кожух на гърба заигра ръченица.
	Бандата свиреше бясно.
	Момичето скачаше бясно.
	Вихрушката виеше бясно.
	Зидарите зидаха бясно —
	Да не замръзне бетонът.
	Една ръченица!
	Една Марсилеза!
	Една незамръзнала вяра.
	Три нощи и четири дена!
	Колкото боя на Шипка!
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8022]
I$