[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	И някаква хайдушка птица …


P>
	…И някаква хайдушка птица.
	И някакъв разпален залез.
	И някаква внезапна песен,
	Ведно със залеза дошла.
	Върти се птицата, върти се.
	И в радостта ми плаче жалост.
	И в пролетта ми има есен.
	Но светят птичите крила.
	Те пак ме вдигат, пак ме носят
	Над разлюлени буйни ниви
	И над ожънати стърнища,
	И над налети класове.
	Сеитби, жътви, сенокоси.
	Усмивки, мъртви или живи.
	И залези като огнища.
	И изгреви за векове…
	И някаква хайдушка птица.
	Лети нагоре. Аз — със нея!
	Летя и пея, и тъгувам!
	Летя и нося красота.
	Носи се в полет ти! Носи се,
	Земя, в която аз живея,
	Земя, в която аз пътувам
	От вечността към вечността.
	Българио, безсмъртна моя,
	Носи ме в пътя си всевечен,
	Тъй както в своя път те нося
	От люлката до гроба чак!
	И във смъртта ще съм спокоен,
	Ако, във твойта вечност вречен,
	Безсмъртието ти докосна
	И мъртъв, в теб възкръсна пак!
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8019]
I$