[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Радостен реквием


P>
	И пак така дърветата танцуват!
	Пак идващата скръб на есента.
	Шумят листата. Сякаш че сънуват
	Лъха на догодишните листа.
	Земята се върти със всичка сила.
	Септември, май — старей, старей светът.
	И само те във братската могила
	Едни и същи вечно си стоят.
	Сега е празник. И със чинни стъпки
	На гроба им ний носиме цветя.
	Цветята пускат корени и пъпки
	И мъртвите поникват пак във тях.
	Поникват в буки, в рози и в пшеници!
	Поникват в хляба, в гроздето и в нас.
	Недейте жали мъртвите войници!
	Пръстта те вдигат в есенния час.
	Пред нас минават, път да ни отворят.
	Вървят в студа, във зноя и в дима!
	А скелетите им като подпори
	Остават под огромната земя…
	Танцуват пак дървета. Става хладно…
	Септември… Май… животът все лети.
	А живи, мъртви със ръце грамадни
	Крепят земята тежка, да не падне,
	Когато се върти!
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8016]
I$