[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Партизански къщи…


P>
	Партизански къщи, героични къщи,
	Пръснати навред по моята земя!
	Всяка вечер с мисъл аз във вас се връщам
	Тихичко, на пръсти, като у дома…
	Обикалям мълком стаите ви празни.
	О, какви ти стаи? Стаичка една!
	И стени със мъка и със вар измазани!
	Сред стените черни — по една жена.
	Все онази майка с белите коси,
	Дето плаче тихо върху две тетрадки
	Пълни със дъха на мъртвия й син.
	Все оназ любима, от любов смразена,
	Дето от години ляга все сама
	На леглото празно с чергата зелена,
	Чергата тревиста като къс земя…
	Партизански къщи, къщи сиромашки,
	С по едно прозорче, с по една врата,
	И с едно портретче мило и хлапашко,
	С габърче забито в здрача на нощта.
	Партизански къщи, сиви и кахърни.
	Паметните плочи тънат в тъжен прах.
	Мъртвите решат ли пак да се завърнат,
	Те ще ви познаят даже и без тях!
	Но не се завръщат, но не се завръщат!
	Толкова години вече оттогаз…
	Нищо, не плачете, сиромашки къщи,
	Вместо всички мъртви се завръщам аз!
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8011]
I$