[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	По тайни сборища се сбираха…


P>
	По тайни сборища се сбираха,
	Пътеки тайни в тъмно хващаха.
	Растяхме ние, те умираха.
	Не слушахме ли, с тях ни плашеха
	Беззъби хлевоусти бабички.
	И ний ги мислехме страшилища,
	Които ще откраднат хляба ни,
	Причаквайки ни към училище…
	И ние нощем ги сънувахме
	С камари хлябове в ръцете им,
	Защото и насън гладувахме…
	… А в мрака слезли неусетно те,
	ни срещаха, най-мили чичковци.
	От глад изсмукани и светнали,
	Те бяха хора като всички ни.
	И вместо да ни вземат залъка,
	По някой залък те ни даваха.
	Какви са, що са? Ний не знаехме.
	Те с доброта се занимаваха.
	Те хляб раздаваха на гладните.
	И малко грижи — на безгрижните.
	И само мъртви по площадите
	За втори път, уви, ги виждахме…
	Где спяха те? Къде се сбираха?
	Едно безкрайно многоточие.
	Растяхме ние, те умираха…
	… Когато празникът започваше,
	когато блеснаха ракетите,
	ний хукнахме да ги посрещаме.
	Дали не носят хляб в ръцете си,
	Я шоколадчета, я дрешки те?…

	Но половината ги нямаше…
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8010]
I$