[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Завръщане


P>
	Необитаем от години свят —
	Потънала във паяжини къща,
	Населена със сенките на глад,
	На детски сън — крилат, ала сакат —
	Защо сега отново в теб се връщам?

	Защо те будя пак? Защо? Нима
	В теб има нещо светло, за което
	Си заслужава мъката, срама
	И пътя чер до твоята земя,
	Останала далеч в небитието?

	Бордеи. Студ. Изсмукани лица
	Крещяха срещу чизми и фуражки.
	Войни и дъжд. И дрипави деца,
	Които дирят в локвите слънца,
	За да не мръзнат в своя сън сирашки…

	И полутъмен някакъв площад
	Със името на пресветъл апостол.
	И някакъв хлапак. При туй сакат,
	Намислил да цери цял болен свят,
	Преди сам себе си да изцери… Ах, просто

	Не мога да го проумея сам!
	С какво ме викаш пак, свят на тъгата?
	… Човек навярно все се връща там,
	отдето пръв път по света голям
	е тръгнал… Просто, кръгла е земята.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8009]
I$