[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Ето я бурята…


P>
	Ето я бурята! Ето я!
	Гняв, трупан с лета и столетия!
	Сводът кънти разлюлян.
	Свърши се жетвата, нашата!
	Почва вършитбата, страшната
	С кървавия харман.

	Скърцат душите — диканите.
	И се люлеят мегданите!
	Земята със гръм се люлей:
	„Долу властта, безчовечната!“
	И вместо с кръст, със картечница
	Се моли на бог поп Андрей.

	Говорят тояги и камъни!
	Говорят надежди измамени!
	Говори гневът най-суров.
	А в кървава аудитория
	Му преподава история
	Самият професор Цанков.

	Над ужаса и над неволята
	Там свети главата му, голата
	Като надгробен фенер.
	Но жива е още България!
	Надига пръстта тя, отваря я
	И тръгна пак с кръста си чер.

	И тръгва тя, клана, обесвана,
	Тръгва, отново понесена —
	Към своя Септември върви.
	Към своя Септември, към втория!
	Върви тя и пише история
	С душата си, дето кърви.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8006]
I$