[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	По радиото свирят бойни маршове…


P>
	По радиото свирят бойни маршове.
	След маршовете свирят ръченици.
	И в мен се връщат спомените, страшните —
	Демирхисарски дрипави войници.
	Пак плисват мътни дъждове по гарите.
	И пак дрънчат войнишките вагони.
	И плаче пак вдовицата България,
	Захлупена на нечии пагони.
	И пак, в мъжете вкопчани, невестите
	Ридаят и куртките кичат с цвете.
	А ръченица свири пак оркестърът
	И с нея заглушава плачовете.
	— Пиши, Танасе!
	— Ще ти пиша, Ралице!
	— Пази се, Славе! И Драсни две думи!
	Бохчи и плач. И пушек, и навалица.
	Плющи дъждът. Или плющи куршумът.
	Усмихват се през сълзи, сиромашките!
	И пак през сълзи влаковете чезнат.
	И екнат ръченици, екнат маршове.
	Войници тръгват. Връщат се ковчези.
	Пътува мойта майчица България!
	Ах, маршове и бесни ръченици!
	Млъкнете! Мойта рана не отваряйте!
	Не връщайте в мен мъртвите войници!
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8005]
I$