[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	И някаква хайдушка птица…


P>
	…И някаква хайдушка птица.
	И някакъв претъжен залез.
	И някаква внезапна песен,
	Ведно със птицата, върти се.
	И пак Стоян войвода жали,
	Че утре в тъмно ще го бесят.
	Ще пляскат птиците с крила.
	Ще идва ден, ще идва вечер,
	Зори и залези ще идат,
	Ще си отиват тъмни нощи,
	Снегът ще става на трева.
	А той ще е така далече!
	И няма, няма да ги види!
	А вятърът ще люшка обесената му глава.
	И някаква хайдушка птица…
	И някаква жестока песен.
	И някакъв Стоян войвода,
	Умрял за прави правдини.
	Върти се птицата, върти се.
	Люлее се Стоян обесен
	Като камбана зла под свода.
	И пее, вика и звъни.
	Към мене пее, мене вика.
	При мене от въжето слиза.
	И булчето си моли само
	Дано му риза опере.
	Така не е умирал никой!
	Преди смъртта да иска риза,
	На ризата — трендафил-пламък.
	Красавец с цвете да умре.
	Така не е умирал никой!
	И никой друг не ще умира!
	Тъй българинът само знае
	Да пее в смъртния си час.
	Стоян към мене още вика.
	Към мен ръцете си простира —
	По ризата да го позная,
	По китката, по оня глас,
	По двете кървави зеници…
	… И плаче тази страшна песен.
	И залезът кърви, прободен
	От двете пърхащи крила.
	Българио, велика птицо,
	Нанейде ти ли ме понесе
	Или пък той, Стоян войвода,
	Вдън мен въжето разлюля?
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/7982]
I$