[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Сега това е романтично минало…


P>
	Сега това е романтично минало,
	А те самите — празнична героика.
	И между тях и мен лежат годините,
	Угасналата кръв и ореолите.
	Сега това са само пет-шест страници
	В окъсана далечна христоматия.
	Портрети на войводи и въстаници —
	Получовеци и полуразпятия…
	Познаваме ги само от баладите,
	От одаите, във музей превърнати,
	Отгдето са излезли толкоз млади те
	И вече никога не са се върнали…
	А всъщност туй ли са?… Онези диви хъшове
	Нима са мислили приживе за музеите?
	Нима на своето безсмъртие за къшея
	Без къшей хляб тогава са живели те?
	По воденици и браилски ханчета
	Нима са търсили те бъдно легендарие
	Или пък топлата чорба на Странджата?
	Не, просто те са търсили България!
	България, и святата, и милата,
	Която няма нищо общо с думите,
	Която бе за Дякона бесилото,
	А пък за Ботев — Вола със куршумите…
	… Сега това е романтично минало!
	А те самите — приказка, героика.
	Но всяка нощ, безименни и именни,
	Се връщат те в кръвта и във покоя ми.
	Изпълват стаята и мен. И питат ме:
	— Строшихте ли на тоя свят оковите?
	А вместо отговор, ведно с комитите
	Целувам аз камите и пищовите.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/7997]
I$