[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Оборище


P>
	Ти още светиш с бледите фенери
	И с тъмните ръждясали лица.
	Затуй онази твоя нощ тъй черна
	По светлина днес може да се мери
	С най-едрите, с най-ярките слънца.

	Ти всяка нощ изплюваш отдалеко
	Във мен. С кръстосани пищов и нож.
	И чувам как заклеваш ти човека
	Да заплати тъмата на пет века
	Със светлината на едничка нощ.

	Ала един от всичките фенери
	Се счупва, пада в лепкавата кал…
	… Но светиш ти. И само там е черно,
	на мястото, где някога наверно
	предателят единствен е седял…
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/7994]
I$